Русе
Русе е най-големият български дунавски град, разположен край Дунав, на високия десен бряг, на 2355 км от изворите му в Шварцвалд и на 495 км от устието на тази плавателна и втора по големина река в Европа, най-интернационалната на нашата планета, единствена протичаща през девет държави на Стария континент.Географските координати на Русе показват, че градът лежи приблизително на еднаква ширина със Сочи, Владивосток, Бостън, Детройт, Монте Карло, Флоренция, Сараево. Градската територия на Русе има форма на елипса, ориентирана успоредно на река Дунав, с дължина 11 километра. Средната надморска височина на града е 46 м /от 22,80 м при първата жп гара до 159 м при Телевизионната кула и 206 м при Левента/.
След Освобождението Русе е най-големият град в Княжество България - 26 163 жители и заедно с Варна и Шумен са по-големи градове и от новоизбраната столица София. През 1985 г. населението на града възлиза на 183 000, през 1992 г. - 169 000, намалял с 14 000 души и от четвърто място отстъпи на пето място след София, Пловдив, Варна и Бургас. Това се дължи на изселници заради дългогодишното трансгранично обгазяване от румънския завод "Верахим" - Гюргево, изселвания в Турция и в други страни. Център е на Русенска област. / Повече от 19 века река Дунав е важен елемент от природната среда, от пейзажа на многовековното селище, насочва неговата съдба и той неизменно е седалище на дунавски флот през различните епохи. Край дунавския бряг, в чертите на съвременния град, се намира известната Русенска селищна могила - предисторическо поселение, съществувало преди повече от 5000 години. От него са извлечени много ценни археологически материали. Риболовът е бил основен поминък подобно на обитателите на считаното за едно от най-старите в Европа селища Лепенски вир, в дунавския пролом Железни врата.
В началото на нашата ера върху територия на част от сегашния град възниква селището Сексагинта Пристис /"Шестдесет кораба"/, основано по времето на император Веспасиян/69-70 г./. Името на селището фигурира в римската маршрутна карта Табула Пойтин-гериана. "Пристис" означава речен гръцки боен кораб. Римският кастел имал стражеви функции като седалище на флот на "Данубиус лимес романа" /"Римска дунавска граница"/. Александрийският географ Клавдий Птоломей в своята "География" от II в. отбелязва града с името Пристаполис /град Приета/ и дава неговите координати. През VI в. римският кастел е разрушен от аварите. На 30 км от Дунав и Приета възниква по-късно средновековният град Червен, а около развалините на Приета се появява селище с името Руси. В Брушкия пътеводител от XIV век фигурира с името Роси, а в султански регистър от 1431 г. и в мирен договор между Унгария и Турция от 20.VIII.1503 г. с името Руси. В хрониките на Ахмед Нешри и в редица стари карти градът е даден като единно селище с отсрещнолежащото Гюргево под името Йоргьоги, Йоргово, Юрукова, Руси отсам и отвъд Дунав, Гюргево отсам и отвъд Дунава. Лвовският епископ Симеон Лехоци, минал през Руси в 1524 г., пише за града: "Има малко пристанище за гемии, силен гарнизон, който пази околността от набезите на власите. Населението в по-голямата си част е християнско".
Разрушаването на града в 1595 г. от влашкия владетел Михай Витязул /Михаил Храбри/, който прави опит да освободи България с румъно-българска войска, и възстановяването му в началото на следващия век е свързано е появяването за пръв път на името Русчук, което означава "Малък Руси". От султански ферман от 1603 г. се узнава, че шех Шами паша е бил натоварен да ръководи турски военен флот със седалище и зимовище в Русчук, да охранява дунавските брегове от Будин /Видин/ до устието. Това се потвърждава и от един кадийски регистър, отнасящ се до 1667 г., в който е отбелязано, че край Пиргос le. Пиргово/ се дава на Капудун и Туна /командир или адмирал на Дунава/ един чифлик.
Пътешествениците Петър Богдан, Евлия Челеби, Бен Абдулах Хаджи Калфа, Карстен Нибур, Ернст Клееман, феликс Каниц и много други са оставили интересни описания на феодалния Русчук и неговите крепостни съоръжения. През 1811 г. Кутузов провел известното във военната история Русчушко сражение. През следващите десетилетия градът е част от отбранителния четириъгълник от крепости Русчук-Силистра-Варна-Шумен. От крепостните съоръжения са запазени Левентабия и Кюнтукапия.
От средата на XIX в. Русчук станал център на Дунавската област /Туна вилает/ обхващаща санджаци от Ниш, София, Видин до Кюстенджа и Тулча в три днешни държави. Под ръководството на реформатора валия Митхад паша били извършени редица начинания. Била построена първата железопътна линия в нашите земи Русчук-Варна / 1864-1866 г./ от английските братя Барклей и Уйлям Гладстон. Много по-късно е наета за стопанисване от Барон Хирш. Погрешно в някои публикации е отбелязано, че е "строена и открита" от Барон Хирш, че е била построена до Каспичан и че нямала стойност. В действителност тя свързва водните пътища по Дунав и Черно море от Виена до Цариград. Било създадено първото модерно земеделско стопанство Образцов /Нумине/ чифлик, земеделски спестовни каси, корабоплавателното дружество "Идарие й нахрие", което закупило кораби със средства от таксите на панаирите в Черна вода и Ески Джумая /Търговище/. Открита била печатница тип "Кайзер", с машини от Виена, в която се печатали вестници, книги и учебници. В Русчук се открива дружество "Шаркет" и построяват хотелите "Гюлшехин" и "Исляххане" по западен образец. Във вилаетския град се установяват над една дузина консулства, открива се книжарница на Христо Г. Данов, наред с тези в Пловдив и Велес. За нуждите на русчушкото светско училище Александър Хаджи Русет издава в Страсбург през 1843 година първата географска карта на България на български език. Още преди Освобождението дунавският град се налага като важен културно-просветен и духовен център. Тук се открива читалище "Зора" и е седалището на Доростоло-Червенската митрополия.
Русе е свързан с живота и дейността на много български революционери. Читалище "Зора" и къщата на Баба Тонка Обретенова станали будните огнища на революционните борби.
През 1979 г. в Русе бе открит Пантеон на възрожденците с позлатено кубе и вечен огън. В него са събрани костите на много видни революционери, между които членовете на фамилията Обретенови, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Захари Стоянов, Христо Македонски, Димитър Ценович. Изписани са и имената на 453 възрожденци, поборници-опълченци. Първото име е на дарителя Ангел Хаджиоглу.
На 20.11.1878 г. през Станбулкапия влезли в Русчук руските освободители, начело с генерал Тотлебен, посрещнати от русенци, начело с владиката Васил Друмев /Митрополит Климент Браницки/. По това време градът е вече важен търговски, пристанищен и фабричен център. На 31 юли 1879 г. бил вдигнат българският флаг на подарените от Русия кораби, с които се поставя началото на Дунавска флотилия и Морска част. По инициатива на руските морски офицери на българска служба се открива през 1881 г. първото морско техническо училище /преместено по-късно във Варна/, учредява се първият флотски духов оркестър, първото техническо дружество. В кораборемонтната работилница се строят първите кораби в младата българска държава - речни и морски.
През 1881 г. била създадена първата българска банка "Гирдап", а три години по-късно бил открит провинциален клон на Българската народна банка. През 1889 г. била учредена първата българска търговска камара, а две години по-късно първото наше акционерно застрахователно дружество "България" с много представителства в България и чужбина. През 1895 г. била открита Българска търговска банка със седалище Русе и Търговско-индустриална камара. В града има много нови банки, фабрики и фирми за търговия на едро и дребно. Между фабриките, открити преди Освобождението, е и бирената "Св. Петка"- първа по рода си в страната. В Русе от Чехия идват братята Милде - майстори-пивовари. Един от братята участва в изграждането на шуменската пивоварна, други работят в Пловдив и София, както и в русенските пивоварни "Алберт" и "Хаберман". И сега в Русе живее "последният мохикан" Карл Милде, а Русе е единственият сега между нашите градове без свое бирено производство.
След Първата световна война за града настъпва голяма криза. Много фирми напускат България и изнасят своите капитали. Със заемането на Южна Добруджа от Румъния градът остава без хитерланд. Въпреки това се появяват нови индустриални предприятия, открива се апелативен съд с обсег цяла Северна България. Откриването на нови големи заводи и фабрики след Втората световна война привлича много преселници и градът бързо нараства. Броят на комбинатите, заводите и фабриките е над 60. Доминиращ отрасъл е машиностроенето и металообработването. Важно място имат още химическата, хранително-вкусовата, енергийната, текстилната, строителната и други промишлени отрасли. Две топлоелектрически централи произвеждат електроенергия от въглища, пренесени по река Дунав, внос от Украйна /Донбас/. Дълъг е списъкът на произвежданите изделия и съоръжения, тежки машини, земеделски машини /откритата през 1907 г. машинна фабрика "Мюлхаупт" - най-голямата в страната, прерасна в завод "Георги Димитров", преименуван на "Агромашина" и закупен наскоро от фирмата "Спарки"/, за морски и речни кораби в Корабостроителницата, закупена от германска фирма, за малки трактори, за печатни платки, за металорежещи машини, за електроизмервателни прибори /"ЗИТА7, за електроинстралационни материали /"Н. Киров"/, за електроинсталационни изделия, тръбна мебел, детски колички /"Изкуство"/, гвоздеи и телове /"ЖИТИ"/, болтове /"Рубрлт"/, изкуствени кожи, гетинакс, пластмаси/"П. Караминчев"/, автолакове, бои /"Оргахим" и "Г. Генов"/, асфалт, технически масла /"БиМас", "Приета Ойл"/, взривни материали, машини/"Дунарит"/, сто-манобетонни тръби, огнеупорна керамика /"Труд"/, панели за жилища, тухли, ремонт на локомотиви /най-старото предприятие в страната "Тракция"/, памучен текстил /"Ирис"/, конопен /"Юта"/, копринен /"Дунавска коприна"/, чорапи/"фазан", "Феникс"/. Голям бум през последните години показа конфекционната индустрия. Освен старите "Арда" и "Съгласие", са изградени нови големи фабрики - "Аристон", "Чарлино", "Тонелла", "Данини" и други. "Бронет" произвежда противокуршумни жилетки. Естествени кожи произвежда "Приета", мебели - "Липник", дограма /"Бор"/, полиграфични изделия /"Дунавпрес"/ , захар /"Захар био"/, хлебна мая, консерви /"Дунавия"/, млечни продукти /"Сирма Приста"/, брашна, трапезни вина/Вин-завод/, безалкохолни напитки, гъбозавод/"Красен"/ , птицекомбинат /"Галус"/, месокомбинат "Ван Кемпен Мит Ко" и други.
